От Шанхай до Плевен: роботизирана операция от над 8000 километра разстояние

Ключови Изводи

  • На 20 октомври 2026 г. проф. д-р Добромир Димитров оперира пациент в Плевен, като управлява хирургичен робот от Шанхай, Китай, на повече от 8000 километра разстояние.
  • Пациентът беше опериран от лява ингвинална херния чрез минимално инвазивен роботизиран подход. Хирургичен и анестезиологичен екип беше до него през цялата операция.
  • Техническо прекъсване преди операцията забави началото на дистанционното управление с около 45 минути. След корекции на системата дистанционните оперативни етапи продължиха приблизително един час.
  • Операцията завърши успешно. След излизане от анестезия пациентът беше буден и контактен, в добро непосредствено следоперативно състояние.
  • Операцията поставя началото на научен проект с практическа насоченост, подкрепен изцяло от Центъра за компетентност „Леонардо да Винчи“, който цели да развива телехирургията чрез клинично и техническо сътрудничество.

Една операция, две локации

На 20 октомври 2026 г. операционната зала в Плевен и хирургична конзола в Шанхай бяха свързани в една операция. Проф. д-р Добромир Димитров, ректор на Медицински университет – Плевен, управляваше от Китай инструментите на роботизираната хирургична система Toumai, докато пациентът и медицинският екип бяха в България.

Пациентът беше опериран от лява ингвинална херния чрез минимално инвазивен роботизиран подход, известен като TAPP, или трансабдоминална преперитонеална пластика. От Шанхай проф. Димитров извърши основните етапи на операцията, включително хирургичната дисекция, поставянето на хирургичното платно и зашиването на перитонеума.

Това беше телехирургия: хирургът от дистанционна конзола управлява пряко роботизираните инструменти. Този подход се различава от телементорството, при което специалист от разстояние напътства хирург, който оперира до пациента.

Екипът до пациента

Разстоянието не отменя необходимостта от подготвен екип в операционната зала. Доц. д-р Мартин Караманлиев и доц. д-р Полина Маринова бяха хирурзите до пациента, готови да поемат операцията при необходимост. В екипа участваха още анестезиологът д-р Славина Йоханова, операционните сестри Виолета Динова и Жаклин Михайлова и анестезиологичната сестра Юлияна Въткова.

Д-р Стефка Петрова беше заедно с проф. Димитров в Шанхай. Тя преминава обучение за работа със системата Toumai и по време на операцията подпомагаше комуникацията и координацията между дистанционния хирург и екипа в Плевен.

Подготовка, техническо прекъсване и възстановяване на управлението

Операцията беше предшествана от четири дни технически изпитвания. Медицинските и инженерните екипи провериха връзката между Шанхай и Плевен, предаването на видеоизображението, реакцията на инструментите при дистанционно управление и възможността хирургът в операционната зала незабавно да поеме управлението.

Непосредствено преди началото на операцията многократни прекъсвания в управлението на инструментите наложиха временно спиране на дистанционната подготовка. В продължение на около 45 минути инженерите коригираха параметрите на връзката и софтуерните настройки. Те промениха прага, при който повишената латентност автоматично прекъсва управлението, и активираха различна конфигурация на хирургичната конзола.

След възстановяване на стабилното управление проф. Димитров извърши дистанционните оперативни етапи за приблизително един час, с по-бавни и контролирани движения. Отчетената латентност на връзката по време на интервенцията беше около 160–180 милисекунди.

Операцията завърши успешно. След излизане от анестезия пациентът беше буден и контактен, в добро непосредствено следоперативно състояние. Тази оценка се отнася за периода непосредствено след операцията; възстановяването в по-дълъг срок изисква проследяване.

Съвместни усилия в клиничната практика и научните изследвания

Операцията обедини Медицински университет – Плевен, съфинансирания от ЕС Център за компетентност „Леонардо да Винчи“ и Клиниката по онкологична хирургия към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, в сътрудничество с международни технологични и инженерни екипи. Центърът допринесе с опита си в роботизираните системи и високотехнологичните решения в медицината, а клиниката осигури хирургичната експертиза и екипа до пациента.

За проф. Димитров операцията беше и сбъдната детска мечта да управлява робот от разстояние. След интервенцията той подчерта, че най-важното е доброто състояние на пациента, и отдаде успеха на хирурзите, анестезиолозите, медицинските сестри, инженерите и техническите специалисти в България и Китай.

Екипът благодари и на колегите от УМБАЛ „Света Марина“ – Плевен и УМБАЛ „Медика“ – Русе за методичната и организационната им подкрепа.

Какво следва за телехирургията?

Операцията поставя началото на научен проект с практическа насоченост. Екипът ще използва натрупания клиничен и технически опит, включително начина, по който беше преодоляно прекъсването преди операцията, в по-нататъшната работа по телехирургията и нейното развитие в международен план.

Дистанционната хирургия би могла да позволи на високоспециализирани хирурзи да участват пряко в избрани операции, без да пътуват до болницата на пациента. По-широкото ѝ клинично приложение обаче зависи от надеждна комуникационна връзка, добре изпитана технология, ясни протоколи за безопасност и квалифициран екип до пациента. Операцията между Шанхай и Плевен дава конкретен пример, чрез който тези изисквания могат да бъдат изследвани.

Въпроси и отговори за операцията между Шанхай и Плевен

Какво се случи на 20 октомври 2026 г.?

Проф. д-р Добромир Димитров управляваше хирургичен робот от Шанхай и оперира пациент в Плевен на повече от 8000 километра разстояние. Пациентът претърпя минимално инвазивна операция на лява ингвинална херния.

Имаше ли хирург до пациента?

Да. Двама хирурзи, както и операционен и анестезиологичен екип, бяха в Плевен. Хирурзите до пациента бяха готови да поемат операцията при необходимост.

Роботът оперираше ли самостоятелно?

Не. Проф. Димитров управляваше роботизираните инструменти от хирургична конзола. Роботът превръщаше командите му в движения в операционната зала.

Какво се случи при техническите затруднения?

Преди началото на операцията екипите прекъснаха дистанционната подготовка заради многократни прекъсвания в управлението на инструментите. Инженерите коригираха системата в продължение на около 45 минути. Дистанционната операция започна след възстановяване на стабилното управление.

Какво беше състоянието на пациента непосредствено след операцията?

Операцията завърши успешно. След излизане от анестезия пациентът беше буден и контактен, в добро непосредствено следоперативно състояние.

Каква е ролята на Центъра за компетентност „Леонардо да Винчи“?

Съфинансираният от ЕС Център допринесе с опита си в роботизираните системи и високотехнологичните решения в медицината. Той подкрепя изцяло и научния проект с практическа насоченост, който започва с тази операция и цели по-нататъшното развитие на телехирургията