Телехирургия: когато хирургичната експертиза достига до операционната от разстояние

Основни изводи

  • При телехирургията хирург управлява роботизираните инструменти от друго място, докато пациентът и медицинският екип се намират заедно в операционната.
  • Публикувани клинични случаи показват, че този подход е технически и клинично осъществим при внимателно подбрани пациенти. Доказателствата се увеличават, но голяма част от тях все още идват от отделни случаи и малки проучвания.
  • Безопасността на пациента зависи в голяма степен от стабилната връзка. Екипът на място трябва да е подготвен да управлява хода на операцията и да я поеме при необходимост.
  • Стъпвайки върху опита си с хирургично телементорство, Центърът за компетентност „Леонардо да Винчи“ се подготвя да проучи следващата стъпка в дистанционната роботизирана хирургия.

От телементорство към телехирургия

В предишна статия описахме роботизирана операция на дебелото черво, извършена в Плевен с насоки в реално време от хирург, намиращ се в Китай. Пациентът и опериращият хирург бяха в една и съща болница. Дистанционният експерт наблюдаваше операцията, общуваше с екипа и предоставяше насоки. Това е телементорство.

Телехирургията прави още една стъпка. Хирургът пред дистанционната конзола управлява пряко роботизираните инструменти. До пациента хирургичният и анестезиологичният екип продължават да полагат грижи, да съдействат по време на операцията и да реагират при клиничен или технически проблем. Роботът не оперира самостоятелно: всяко хирургично движение се управлява от хирург.

Тази разлика е съществена, защото дистанционното управление добавя още една зависимост. Наред с обичайните изисквания на хирургията екипът трябва да отчита и надеждността на връзката между конзолата и операционната.

Идея с по-дълга история, отколкото мнозина предполагат

Дистанционното хирургично управление не започва с днешните високоскоростни мрежи. През 1995 г. изследователи в Милано съобщават за биопсия на простатата, извършена с роботизирана и телероботизирана система. Това е ранно клинично приложение, макар биопсията да е различна от извършването на цяла операция от разстояние [1].

По-известен пробив следва през 2001 г. Хирурзи в Ню Йорк извършват лапароскопско отстраняване на жлъчния мехур на пациентка в Страсбург, Франция, чрез специално осигурена телекомуникационна връзка. В публикацията си те описват 54-минутна операция без усложнения и със средно закъснение при предаването на сигнала от 155 милисекунди [2]. Случаят показва, че цяла операция може да бъде извършена през океана при внимателно подготвени условия.

Оттогава въпросът е как дистанционната хирургия да премине от изключителни демонстрации към надежден клиничен процес.

Какво показва съвременният европейски опит

През 2025 г. белгийски екип публикува случай на дистанционна роботизирана хистеректомия със системата Toumai Endoscopic Surgery System. Хирургът оперира от едно лечебно заведение, а пациентката и хирургичният екип се намират на около 20 километра от него. Операцията приключва без интраоперативно усложнение и без да се налага хирургът на място да поеме управлението. Отчетеното средно закъснение на връзката е 20 милисекунди [3]. Това е опит при една пациентка: ценен пример за осъществимостта на подхода, който обаче оставя по-широките въпроси за резултатите без отговор.

Европейският опит се разширява и в урологията. Кратко научно съобщение от 2025 г. описва дистанционна роботизирана радикална простатектомия със системата Toumai [4]. През август 2026 г. белгийско проспективно пилотно проучване представя десет дистанционни радикални простатектомии, съпоставени с десет операции, при които хирургът е бил на място. И десетте дистанционни процедури са завършени без интраоперативно нежелано събитие и без хирургът на място да поеме операцията. Регистрирано е едно краткотрайно прекъсване на връзката без клинични последици [5].

Тези резултати са окуражаващи, особено защото пилотното проучване проследява както клиничните резултати, така и работата на връзката. Десет дистанционни операции обаче не могат да покажат колко често биха възниквали редки усложнения или дали резултатите ще останат съпоставими в различни болници, екипи и мрежови условия.

Екипи в Испания също са съобщили публично за дистанционни простатектомии между болници в Мадрид и между Белгия и Мадрид, както и за дистанционна нефректомия с хирург в Германия и пациент в Испания [7, 8]. Тези съобщения показват реална клинична дейност, но са публикации на участващите екипи, а не заместител на научни изследвания с подробно описани методи и проследяване.

В гинекологичната онкология конгресен абстракт от 2026 г. разглежда възможностите за дистанционна хистеректомия, като изрично отчита липсата на големи серии от пациенти и стандартизирани протоколи [6]. Той трябва да се разглежда като описание на развиваща се област, а не като доказателство, че телехирургията вече осигурява по-добри резултати при лечението на рак.

Какво прави една дистанционна операция безопасна?

Малкото закъснение на връзката помага на хирурга да управлява инструментите, но само една стойност за работата на мрежата не може да докаже, че операцията е безопасна. Отчетените 155 милисекунди при трансатлантическата операция и 20 милисекунди при белгийската хистеректомия се отнасят до различни системи и условия. Те не са универсални прагове, които могат автоматично да се приложат към бъдеща процедура [2, 3].

Подготовката трябва да обхваща цялата операция:

  • Клиничен подбор. Процедурата и пациентът трябва да са подходящи за планирания подход.
  • Ясно разпределени отговорности. Всеки трябва да знае кой оперира дистанционно, кой ръководи екипа при пациента и кой взема решения, ако обстоятелствата се променят.
  • Готовност на хирурга на място. Квалифициран хирург трябва да може да се намеси или да поеме операцията съгласно предварително отработен план. При белгийската хистеректомия активна конфигурация с две конзоли е осигурявала възможност за незабавно поемане на управлението на място [3].
  • Проверена комуникация. Екипът трябва да провери връзката за управление, хирургичното видео и пряката комуникация между двете места и да има план при прекъсване.
  • Информиране на пациента и правила за провеждане. Информираното съгласие, професионалните отговорности, защитата на данните и приложимите изисквания за конкретната процедура трябва да бъдат уредени преди операцията.

Краткото прекъсване на връзката, отчетено в белгийското пилотно проучване, е полезно напомняне: дори когато операцията е завършена успешно, техническите събития трябва да бъдат предвидени, наблюдавани и документирани [5].

Защо телехирургията може да е важна за пациентите?

Потенциалната полза е достъпът до хирургична експертиза, без да се налага всеки специалист да пътува до всяка операционна. Дистанционен хирург би могъл да участва пряко в подходящо подбрана процедура, докато пациентът получава анестезия, непосредствена помощ и следоперативни грижи в местната болница.

Тази възможност не бива да се бърка с доказано подобрение на резултатите. Дали телехирургията ще донесе реална полза зависи от потребностите на пациента, наличната експертиза на място, подготовката на хирургичния екип и резултатите, проследени във времето.

Следващата стъпка за Центъра „Леонардо да Винчи“

Работата на Центъра в областта на роботизираната хирургия, телемедицината и хирургичното обучение създава основа за проучване на дистанционните операции. Потенциална телехирургична интервенция би обединила клинично планиране, обучение на екипа, технически изпитвания и внимателна оценка на резултата.

Обсъжданият модел предвижда дистанционният оператор да бъде хирург, който вече работи в утвърдения болничен екип. При пациента ще присъства хирург, който да ръководи екипа на място и да реагира, ако се наложи пряка намеса. Точните отговорности и организация трябва да бъдат потвърдени за конкретната процедура, преди тя да се състои.

Целта е да се установи дали внимателно подготвената връзка може да разшири възможностите на опитния хирургичен екип в полза на пациента, като отговорността и готовността за действие остават в операционната.

Референции

Научни публикации

  1. Rovetta A, Sala R. Execution of robot-assisted biopsies within the clinical context. Journal of Image Guided Surgery. 1995;1(5):280–287.
  2. Marescaux J, et al. Transcontinental robot-assisted remote telesurgery: feasibility and potential applications. Annals of Surgery. 2002;235(4):487–492.
  3. Pazzaglia E, et al. Pioneering telesurgery in gynecology: the first European case of total hysterectomy. Journal of Robotic Surgery. 2025;19:460.
  4. Beatrici E, et al. Pioneering European telesurgery: first robot-assisted radical prostatectomy with the Toumai® system. BJU International. 2025;136:810–812. Кратко научно съобщение.
  5. De Naeyer G, et al. Safety and feasibility of telesurgical robot assisted radical prostatectomy: prospective pilot study. BJU International. Публикувано онлайн през август 2026 г.
  6. Pasquini P, et al. Feasibility of remote robot-assisted total hysterectomy: first experience in telesurgery for oncologic gynecology. International Journal of Gynecological Cancer. 2026;36(Suppl 1):103668. Конгресен абстракт.

Съобщения от участващите клинични екипи

  1. Enfermería ROC Clinic: дистанционни простатектомии в Испания и между Белгия и Испания. Публикация в LinkedIn.
  2. ROC Clinic: дистанционна нефректомия между Германия и Испания. Публикация в LinkedIn.

Въпроси и отговори за дистанционната роботизирана хирургия

Каква е разликата между телементорство и телехирургия?

При телементорството дистанционен експерт дава насоки на хирурга, който оперира при пациента. При телехирургията дистанционният хирург управлява пряко роботизираните инструменти.

Остава ли пациентът сам с робота?

Не. Пациентът е в операционна с хирургичен и анестезиологичен екип на място. Роботът превръща командите на хирурга в движения; той не решава сам как да оперира.

Какво се случва, ако връзката прекъсне?

Действията в такава ситуация трябва да бъдат планирани и изпитани преди операцията. В зависимост от системата и конкретните обстоятелства екипът на място трябва да може да осигури безопасността на пациента и при необходимост да поеме процедурата.

Доказано ли е, че телехирургията е толкова безопасна, колкото конвенционалната роботизирана хирургия с хирург на място?

Публикуваните случаи и едно малко проспективно пилотно проучване дават окуражаващи ранни резултати при подбрани условия. Разгледаните тук изследвания не доказват еднаква безопасност при всички процедури, болници и пациенти.

Каква е ролята на Центъра „Леонардо да Винчи“?

Центърът обединява експертиза в роботизираната хирургия, телемедицината, обучението и клиничните изследвания. Следващата му задача е да оцени как тези възможности могат да подкрепят внимателно планирана дистанционна хирургична интервенция и да предоставят надеждни данни от натрупания опит.